Вятърът обгръща в хладна прегръдка,
Морето поглъща стъпка след стъпка
Сълзи се стичат по лицето
Червената поза едва задържат ръцете

Залезът вече е към своя край
Красива картина, приказен рай
Контраст на едно нещастно момче,
Чието сърце се руши парче по парче

Единствено жената е така жестока,
Единствено тя наранява така
Без да пита - поема в друга посока,
Не мисли какво оставя зад гърба

А той сега е съкрушен,
Сърцето му е вече какмък овъглен
От сълзите, които продължава да пролива.
Всеки спомен за нея го убива!

Розата пръстите боде,
Течащата кръв мие кристалното море
Момчето върви без болка да усеща
Само яростта гореща,

Която в сърцето му напира.
Тпй знае, че за него това е края
Любовта бавно в гърдите му умира,
Следа едничка тя оставя -

Той ще помни вечно,
Че с него тя си е играла
Обичаше я той тъй нежно,
А тя го бе предала!

Когато една жена страда и се иска поне за миг да види как и мъжът може да обича пламенно, а срещу него да има лед.

Красиви мисли. Пишете