Колко пъти си ме лъгал
Без дори да разбера?
Колко думи си изричал -
Всяка ли е от тях лъжа?

Колко пъти си ме наранявал -
Винаги при теб се връщах.
Кажи, не си ли всичко получавал?
Аз ти давах без да искам да ми връщаш.

Живях в илюзии, мечти.
Сърцето ми разбивано било е.
Но все копнеех с мен да си,
Да усетя любовта какво е.

А ти жестоко с мен се подигра,
Въртеше ме из пръстите си дълги.
Любовта за тебе бе шега,
А за мен остана болка, сълзи...

След теб не знаех аз коя,
Каква, защо съм, да дишам или не?
Зовях горещо аз смъртта
Да ме избави от това, но тя не дойде.

Как горко плаках, че без теб не мога,
Само твойто име аз шептях...
За мен ти беше Бога,
За твоя светъл поглед аз живях.

Сега... повярвай, от сърце те мразя!
Искам от обич да крещиш, да те боли!
Готова съм сега да те погазя,
Всички твои блянове, мечти.

Дано откриеш ти момиче,
Което да те нарани,
Ти любов да я наричаш,
А тя да иска само да те заболи!

Но и много тъжно...Все едно аз съм го писала :(((((

мерси :)